Образователно-квалификационна степен: безработен

Лятото е към своя край и хиляди млади хора, ходили на море или на гости на мама и тате по родните места, се завръщат в София. Някои идват заради наближаващия старт на учебната година, а други, вече завършили, за да си намерят работа и квартира.
И кошмарът започва. Всеки ден дебнеш в jobs-а момента, когато ще пуснат нова обява, за да си първият, кандидатствал за въпросната позиция. Раздаваш CV-то си като момичето с флаерите пред Фантастико. "Заповядайте, вземете си CV. Това е най-новата оферта на Софийски университет: отчаян, вече бивш студент търси работа." Потръпваш с надежда, когато непознат номер ти позвъни, защото това може да е покана за интервю за мечтаната работа, а когато се върнеш от въпросното интервю, със седмици чакаш реализацията на до болка познатите "Ще се свържем с Вас за следващо интервю." и "Ще Ви се обадим дори и да не сте одобрен.". Евентуално, някой HR ще ти изпрати имейл, в който да ти благодари за отделеното време, да те извести, че не си човекът, който им трябва за конкретната позиция, но да продължаваш да следиш обявите им, защото може да си подходящ за друга. "Промоция! Промоция! Пуснете 10 CV-та и може да спечелите преглед на биографията, а при изпращане на 30 участвате в томболата за голямата награда - покана за събеседване!"
Родителите ни винаги са казвали "който учи, ще сполучи", което може би е вярно за ИТ специалистите и юристите. А какво правят всички останали? Учат 4 или 5 години, за да станат касиери в кварталния магазин за 400 лева. Минават десетки изпити с четене на стотици учебници, влагат хиляди левове, за да придобият образователно-квалификационна степен "безработен".

Ти си жената на живота ми, но няма да се оженя за теб

Както всяка друга августовска сутрин, заради липсата на плътни завеси слънчевите лъчи, прокрадващи се в стаята ми, отново ме събудиха твърде рано. И, както всяка друга студентка, живееща в общежитие, се обадих на съседката от долния етаж Сиана да пием кафе и да обсъдим новините от последните дни. Направих кафе, разположихме се на столове до прозореца и запалихме по цигара. Разговорът ни отведе до Катя, бившата съквартирантка на Сиана.

Катя и Георги се запознаха на бригада в Щатите. Противно на всички очаквания, връзката ми не остана просто един летен романс в холивудски стил, а продължи и след завръщането им в България. Понеже Георги е един от малкото хора, които предпочитат да карат висшето си образование не в София, Катя се превърна в "странстващата невеста", която всеки уикенд изминаваше по 600 километра, за да се среща със своя любим. Естествено, започнаха и плановете им за съвместно бъдеще, като основната цел бе след завършването си тази пролет Георги да се премести в София и да заживее с Катя, защото, както той сам казва, тя е жената на живота му. Пролетта дойде. Георги си намери работа в столицата и двамата се изнесоха на квартира в "Младост". "Изнесоха" е силно казано, защото Катя сама си пренесе тоновете багаж от общежитието, тъй като Георги замина, да си вади свидетелство за съдимост... в събота. В крайна сметка, те осъществиха своето "и заживели щастливо". Или не съвсем.

Като всички 22-23-годишни отчаяни романтички, със Сиана очакваме следващият разговор с Катя да започне с "Той ми предложи", което очакваше и Катя. И тъй като август е месец на сватбите, Георги, попаднал на снимки от "най-щастливия ден" на своите приятели, заяви "Тези хора са луди, защо се женят!", на което Катя дори не успя да реагира предвид потреса, който я обзе.

Казват, че през пубертета момичета изпреварват момчетата в своето интелектуално развитие, но до към 19-тата годишнина се изравняват. Да, ама не. Докато на 23 жената вече очаква предложение, до 25 - сватба, а до 27 - първа рожба, и се вживява като перфектната домакиня, това, което очаква мъжът на тази възраст, е междуселският футболен турнир другия месец, в който да участва с любимия си отбор "Червената комбайна".

Логично, Сиана се запита "Какво не направи Катя както трябва?". Всяка жена си задава този въпрос. Понякога и аз се питам какво не съм направила за моя Георги, та дори след четири години и половина бяга от разговорите за годеж, като дявол от тамян. Истината е, че всяка от нас търси вината в себе си, мисли, че някъде е сгрешила или не е достойна за пръстена, но това не е така. Има много причини един мъж да отлага предложението си. За него може да не е важно дали сте официализирали връзката си стига да сте заедно и да сте щастливи. Може да не се чувства готов за такава крачка и, ако е така, по-добре не се мъчете повече, защото този мъж едва ли някога ще бъде готов изобщо. Или пък не смята, че е достатъчно финансово стабилен, за да падне на колене, тъй като гордостта му не би допуснала той да не може да осигури материално бъдещата си съпруга. Във всеки случай, Тя и Той са такива, каквито са, и това, че нещата не се случват така, както Той или Тя желае, не значи, че има виновни, а че просто са различни...

Изпратих Сиана и се захванах със задачите за деня, а от избледнелия ни разговор останаха само пълния пепелник, в който брокатените филтри на розовия "Мерилин" проблясваха под косо падащите обедни лъчи, и празните чаши със засъхналите последни капки кафе.

The Ice Bucket Challenge

Не знам дали има човек, който да не е попадал на публикации за предизвикателството "ледена кофа" (Ice Bucket Challenge), което се превърна във феномен през последните дни. Принципно, идеята на това предизвикателство е да накара хората да се включват в различни дарителски кампании, но нещата не се случват точно така.

Може би някаква част от приелите предизвикателството наистина даряват средства за болни или бедстващи хора, но до сега не съм попадала на клип, в който някой да обяснява за каква кауза се бори, да приканва други да се включат или да посочва как и къде човек може да дари пари, дрехи или нещо друго.

Хиляди хора се заливат с кофи, пълни с вода и лед, като единствената им цел е просто да се разхладят в летните жеги или да покажат в мрежата колко са "готини", както правят 15-годишните лигли, за да впечатлят 16-годишните лигльовци от горния клас.

Дори и пренебрегвайки позьорщината, не спирам да се чудя дали наистина се нуждаем от специална кампания, за да проявим добрина към някого. Но, като се замисля, защо да помогнеш на съсухрената бабичка да качи в автобуса количката, натъпкана с вестници за вторични, като можеш просто да се залееш с кофа вода...

https://www.youtube.com/watch?v=la86Dr4Nzpw