Ти си жената на живота ми, но няма да се оженя за теб

Както всяка друга августовска сутрин, заради липсата на плътни завеси слънчевите лъчи, прокрадващи се в стаята ми, отново ме събудиха твърде рано. И, както всяка друга студентка, живееща в общежитие, се обадих на съседката от долния етаж Сиана да пием кафе и да обсъдим новините от последните дни. Направих кафе, разположихме се на столове до прозореца и запалихме по цигара. Разговорът ни отведе до Катя, бившата съквартирантка на Сиана.

Катя и Георги се запознаха на бригада в Щатите. Противно на всички очаквания, връзката ми не остана просто един летен романс в холивудски стил, а продължи и след завръщането им в България. Понеже Георги е един от малкото хора, които предпочитат да карат висшето си образование не в София, Катя се превърна в "странстващата невеста", която всеки уикенд изминаваше по 600 километра, за да се среща със своя любим. Естествено, започнаха и плановете им за съвместно бъдеще, като основната цел бе след завършването си тази пролет Георги да се премести в София и да заживее с Катя, защото, както той сам казва, тя е жената на живота му. Пролетта дойде. Георги си намери работа в столицата и двамата се изнесоха на квартира в "Младост". "Изнесоха" е силно казано, защото Катя сама си пренесе тоновете багаж от общежитието, тъй като Георги замина, да си вади свидетелство за съдимост... в събота. В крайна сметка, те осъществиха своето "и заживели щастливо". Или не съвсем.

Като всички 22-23-годишни отчаяни романтички, със Сиана очакваме следващият разговор с Катя да започне с "Той ми предложи", което очакваше и Катя. И тъй като август е месец на сватбите, Георги, попаднал на снимки от "най-щастливия ден" на своите приятели, заяви "Тези хора са луди, защо се женят!", на което Катя дори не успя да реагира предвид потреса, който я обзе.

Казват, че през пубертета момичета изпреварват момчетата в своето интелектуално развитие, но до към 19-тата годишнина се изравняват. Да, ама не. Докато на 23 жената вече очаква предложение, до 25 - сватба, а до 27 - първа рожба, и се вживява като перфектната домакиня, това, което очаква мъжът на тази възраст, е междуселският футболен турнир другия месец, в който да участва с любимия си отбор "Червената комбайна".

Логично, Сиана се запита "Какво не направи Катя както трябва?". Всяка жена си задава този въпрос. Понякога и аз се питам какво не съм направила за моя Георги, та дори след четири години и половина бяга от разговорите за годеж, като дявол от тамян. Истината е, че всяка от нас търси вината в себе си, мисли, че някъде е сгрешила или не е достойна за пръстена, но това не е така. Има много причини един мъж да отлага предложението си. За него може да не е важно дали сте официализирали връзката си стига да сте заедно и да сте щастливи. Може да не се чувства готов за такава крачка и, ако е така, по-добре не се мъчете повече, защото този мъж едва ли някога ще бъде готов изобщо. Или пък не смята, че е достатъчно финансово стабилен, за да падне на колене, тъй като гордостта му не би допуснала той да не може да осигури материално бъдещата си съпруга. Във всеки случай, Тя и Той са такива, каквито са, и това, че нещата не се случват така, както Той или Тя желае, не значи, че има виновни, а че просто са различни...

Изпратих Сиана и се захванах със задачите за деня, а от избледнелия ни разговор останаха само пълния пепелник, в който брокатените филтри на розовия "Мерилин" проблясваха под косо падащите обедни лъчи, и празните чаши със засъхналите последни капки кафе.