Лятото е към своя край и хиляди млади хора, ходили на море или на гости на мама и тате по родните места, се завръщат в София. Някои идват заради наближаващия старт на учебната година, а други, вече завършили, за да си намерят работа и квартира.
И кошмарът започва. Всеки ден дебнеш в jobs-а момента, когато ще пуснат нова обява, за да си първият, кандидатствал за въпросната позиция. Раздаваш CV-то си като момичето с флаерите пред Фантастико. "Заповядайте, вземете си CV. Това е най-новата оферта на Софийски университет: отчаян, вече бивш студент търси работа." Потръпваш с надежда, когато непознат номер ти позвъни, защото това може да е покана за интервю за мечтаната работа, а когато се върнеш от въпросното интервю, със седмици чакаш реализацията на до болка познатите "Ще се свържем с Вас за следващо интервю." и "Ще Ви се обадим дори и да не сте одобрен.". Евентуално, някой HR ще ти изпрати имейл, в който да ти благодари за отделеното време, да те извести, че не си човекът, който им трябва за конкретната позиция, но да продължаваш да следиш обявите им, защото може да си подходящ за друга. "Промоция! Промоция! Пуснете 10 CV-та и може да спечелите преглед на биографията, а при изпращане на 30 участвате в томболата за голямата награда - покана за събеседване!"
Родителите ни винаги са казвали "който учи, ще сполучи", което може би е вярно за ИТ специалистите и юристите. А какво правят всички останали? Учат 4 или 5 години, за да станат касиери в кварталния магазин за 400 лева. Минават десетки изпити с четене на стотици учебници, влагат хиляди левове, за да придобият образователно-квалификационна степен "безработен".
Няма коментари:
Публикуване на коментар